Остров Самотраки е едно магично по своята същност място. Още преди да стъпим там за първи път през 2013 имах едно подсказващо усещане, че този толкова малък остров е запазил нещо специално и за нас. Не останах разочарован! Напротив – почувствах се сякаш вече съм бил там и въпреки, че знаех какво да очаквам Самотраки ни беше подготвил много изненади. Реших да концентрирам споделянето само до тура през 2017-та. Спомените ни от тогава са най-отчетливи и ясни.
Разбира се организацията се развиваше тромаво, имайки предвид, че групата беше супер разнородна, а и пътувахме от различни точки на България. Винаги е по-лесно да напълниш един бус с ентусиасти от стадион „Васил Левски“ и да поемете в посока приключенията. Е при нас не е така. Пътувахме вечерно като планът беше да се съберем малко преди Гръцката граница и по-точно в района на Кирково и да пренощуваме там. Събрахме се то е ясно, но къде точно и до сега остава загадка. Спряхме на отбивка покрай пътя и се оказа, че в съседство има 10 -15 кв. бетонна плоча нагрята от слънцето през деня. Разпънахме палатки там към 10 вечерта и "откъртихме".
Станахме рано и в просъница тръгнахме към Маказа. Ферито от Александруполис беше рано и имахме само 2 часа за да сме там. Пътуването мина гладко, организацията по паркиране, инвентар, билети и прочие беше безупречна. Около 10 часа вече бяхме на вода релаксирайки с по чаша кафенце на палубата – идеално време да преговорим какво ни очаква и да запознаем групата с о-в Самотраки в исторически и географски план.
Третия изход от Камариотица поема по северната крайбрежна ивица и разкрива страхотна панорамна гледка към континенталната част. Пътят ни отвежда до археологическия музей на острова, разположен в близост до Гробницата на Великите богове. Точно тук е била открита и известната мраморна статуя на богинята Нике, която и до днес се намира в Лувъра.
Не пропуснахме да пробваме и местните таверни традиционни за острова специалитети. Предпоследният ден бяхме изпълнени с очакване и еуфория, защото знаехме, че това което ни очаква е есенцията, душата на острова. Трябваше да сме там, където не всеки може да бъде и за целта трябваше да оставим конвенционалния туризъм вкъщи и да се насочим към истинското осъзнато приключение наречено – каньонинг.
Тръгнахме рано, знаейки че ни чака преход до началото. Решихме да удължим трасето, чувствайки се сигурни, че групата е достатъчно надеждна. И не сгрешихме. Трябваше да преодолеем 13 водопада и няколко по малки препятствия като черешката на тортата бе 35 метровия Фониас.
Усещането е велико. Бистри планински води, ваящи твърдата скала и ние вплетени в природната стихия. Неописуеми емоции, които скоро ще изживеем отново. Дотогава ще помечтаем и за други екзотични дестинации и приключения, спомняйки си с умиление за многоликата планина, остров Самотраки.
0 Comments