Пътувахме по отделно и с част от групата се срещнахме едва преди Кулата. Минахме заедно в Гръцко и след още няколко часа паркирахме на Ворвоуру. Поради по-хладното време и факта, че къмпингите в района все още бяха затворени, избрахме за изходна точка на нашите приключения семейна вила със стаи за гости на 200 метра от крайбрежната ивица. Настанихме се и подсигурихме мястото за влизане на следващия ден. Дори остана време да намокрим част от лодките.
В допълнение на всички, благоприятни обстоятелства трябва да откроим факта, че компанията беше чудесна. Това както винаги е важно условие за приятното изкарване.
Оказа се, че метеорологичните условия също ще бъдат добри. С други думи имаше всички предпоставки да за страхотен тур. Междувременно, освен маршрута за втория ден, вече планирахме и менюто за великденската трапеза. Задължително бе да отбележим празника.
В утринните часове морето беше почти като стъкло. Веднага след влизането ни на вода поехме по крайбрежието на залива, в посока изток. Преди да достигнем носа при най-северната му точка, се отправихме директно към о-в Диапорос. От дясно ни останаха, нищожно малките островчета - Каламониа и Петрониси, покрай които е осеяно с плитчини. Насладихме се на най-южните плажове на острова, които по това време бяха безлюдни. Беше края на април, а температурата на въздуха около 20 градуса. Не бе идеално за плаж, но въпреки това, беше много приятно за гребане. Времето позволяваше да се движим близо до брега за да се любуваме на чудатите форми, които соленото море е изваяло в скалите.
Неусетно се озовахме пред така наречения Бял плаж. Той не винаги е съвсем бял, но сега ни посреща със сравнително спокойни води и слънце. Ето защо решихме да слезем да се разтъпчем.
Веднага след това продължихме по източния бряг на острова като следващия ни стоп беше само на километър и половина гребане - Синята лагуна. В отстоянието от о-в Диапорос до по-малкия Агия Изидорос се е оформил участък, където липсата на подводна флора в съчетание с белия пясък и кристалните води на Егейско море създават илюзията за тюркоазения цвят. Двата малки плажа тук са неизменна част от нашите приключения. Така освен за почивка се възползваме от времето на плажа и да презаредим батериите с нещичко за хапване. Тук бе и мястото, където най-големите ентусиасти решихме да натопим снага в прохладната вода. Ако се чудите какво имам предвид – около 18-19 градуса, съвсем приемлива баня.
Не след дълго отново бяхме в каяците и покрай най-скалистата част на острова, където вълните леко ни позалюляха. Оказа, че почти сме преполовили маршрута. От северната страна на Диапорос влязохме в залива, който ни отведе до самото му сърце. Тук Гого – най-малкият участник в тура (на 10г.) вече беше задрямал. Храна + вълни + каяк = дрямка.
След това се промушихме между Аимпелици и Перистери и хванахме курс на север, който не след дълго ни отведе до пристанището Ормос Панагияс. От тук тръгват и корабчета за круизна разходка до Атон. Обаче за нас Атон представляваше интерес само като фон за фотографии. Повече ни вълнуваха традиционните великденски гозби, които щяха да ни предложат тук. Още не бяхме приближили плажа и двама сервитьори изтичаха от едно от заведенията и ни извадиха „насила“ от водата. Нямаше как да не ги уважим. Както и да е – оказа се, че традиционните, български, великденски храни са далеч по-добри от Гръцките такива и се наложи да дояждаме с изпитаните там морски специалитети.
След като отдъхнахме добре трябваше да поемем на обратно към Ворвоуру. Групата вече бе поизморена, но се събрахме и дадохме всичко от себе си. Естествено хванахме западната страна на Диапорос и гребахме възможно по-близо до брега, където имаш чувството, че си на изложба на авангарден скулптор.
Късният следобед бяхме на изходната позиция. Извадихме каяците и се запътихме към базата за да направим подготовка на агнешкото бутче.
Всички знаем, че се пече върху върбови клонки, шпиковано с чесън и намазано с тайна марината. Е, поради липса на върби наблизо, маслините свършиха добра работа. Агнешкото стана превъзходно.
Така, в шеги и закачки измина още едно Великденско пътуване, което освен незабравимите гледки и априлското спокойствие ще запомним и с духовитите участници. Скоро ще се видим пак Диапорос.
0 Comments