И ние като нормалните хора решихме да направим една разходка до о-в Тасос. Но явно не съвсем като нормалните хора ни щукна до го обикаляме с велосипед. Началото на март е идеалното време за това начинание. Не само заради прохладното време, а и заради липсата на туристически поток по острова. Планът беше да пътуваме през нощта до Свиленград за да се придвижим много рано сутринта и да не губим от така или начене ограниченото си време.
Пристигнахме в Карамоти недоспали и нацупени, но свежия утринен вятър на ферибота ни съживи. Без да се мотаем излишно нахлузихме екипировката и каските и решихме единодушно да поемем на запад по крайбрежието. Хванахме основния асфалтов път като при всяка удобна възможност се промъквахме покрай вилички и борове за да излезем до морето. Целта ни беше да стигнем от единственият работещ хотел на около 25км от основното пристанище и да се отдадем на заслужена почивка. Идните дни се очертаваха вълнуващи и динамични затова трябваше да отморим.
Втория ден решихме да се разделим на две групи според възможностите и велосипедите, а и щяхме да споделяме гледки пред лагерния огън. Това беше другото предизвикателство. Трябваше да намерим подходящо место за въпросния лагерен огън. Хотелите останаха назад и явно нощувката щеше да е под открито небе.
Открихме идеалното място за къмпингуване на скалист полуостров, източно от Луминария. Направихме спретнат малък кемп, скътан в иглолистна растителност и се изкефихме на залеза. Естествено лагерен огън нямаше поради законови причини, но това не ни попречи да си изкараме чудесно споделяйки впечатления от изминалия ден.
Третия ден ни поведе по южното крайбрежие на острова, разкривайки ни прекрасни гледки. В далечината ни съпровождаше полуостров Атон, а пътя се виеше по скалистите брегове на острова – ту нагоре, ту спускайки се в стръмни серпентини до полуизоставени плажчета. Спуснахме се до стръмна пътека до туристическата атракция “Гиола” – естествена дупка в скалата пълна с кристално прозрачна вода, а по дъното и стотици морски таралежи. Възползвахме се от прекрасното време за да отдъхнем преди стръмното изкачване.
След около половин час вече бяхме на следващата спирка от въртенето – Девическия манастир Мoni Archaggelou. Нахлухме по един оборотен панталон за туристи, защото вело облеклото ни не позволяваше да влезем в светата обител. Полюбувахме се на чудесните гледки от терасата и поехме напред.
Следващата точка за почивка беше плажът Алики и архиологическия комплекс, в близост.
Възползвахме се от възможността да покараме по екстремните пътеки в комплекса, спирайки на всяка информационна точка за да се ограмотим.
Усещахме, че в игри и закачки времето минава бързо и слънцето започваше да преваля. Трябваше да се стегнем и да направим финален щурм до следващата точка за къмпингуване.
След доста топлото време през деня преминахме от източната страна на острова, където пътя се скри във вековна борова гора и стана студено. Започна да се смрачава и част от групата избързаха заедно с придружаващия автомобил за да организират бивак. Навлязохме по черен път няколкостотин метра нагоре в гората, където скалите са изваяли почти равни тераси, идеални за разпъване на палатки. Студеното време наложи да запалим огън и да пийнем традиционни български напитки. Това от своя страна ни подтикна да представим и певчески репертоар с традиционни хитове от близкото и недалечното минало. Беше вълшебно.
На сутринта се събудихме от приказна гледка през боровете към остров Самотраки. Това плюс горещо кафе беше перфектното събуждане.
Нямахме време да се излежаваме, защото трябваше да гоним ферибот. А и маршрута последния ден никак не беше лежерен. Почти 60% черно по крайбрежни пътища към забравени плажове и мраморни кариери ни изненадаха преди да отпътуваме. Целта ни беше да заобиколим урбанизираната част от острова и да излезем на пристанището.
Около обяд хапнахме в малка таверна и отплавахме.
Изводите: Остров Тасос все още може да е прекрасно място за алтернативна отмора и колоездене. Пробвайте го през пролетта. Сполука!
0 Comments