Река Дрина – дивата изомрудена красавица

Този ден ни очакваха малко над 20 км гребане по течението на р. Дрина. Нямаше как да не обърнем подобаващо внимание на забележителностите във Вишеград. След закуска си направихме кратък, но съдържателен тур из градчето, като наблегнахме на историческите забележителности и по-конкретно моста на Мехмед Паша, който е символ на града. Около обяд каяците вече бяха на старта, а каякарите не дотам наясно какво точно ни очаква. 

Скочихме в каяците и Вишеград бързо остана зад гърба ни. Нямаше да усетим дистанцията заради течението, което поне в началото на деня беше доста силно. Настроението и ентусиазмът ни тласкаха напред по тюркоазените води, а скалите в далечината само загатваха какво ни очаква през следващите дни.
Привечер акостирахме на брега на кемпа, където вече ни чакаха Капитан Ненад и съпругата му. Благодарим за топлото посрещане, интересните истории и вкусната храна. А гледките и усещането да бъдеш откъснат от цивилизацията на това приказно място, трудно може да бъде описано с думи.

Третият ден от нашето приключение започна със закуска и кафе на брега на реката. Трябваше да тръгнем рано, защото ни чакаше епично, над 40 км. гребане. Най-красивата част на каньона впечатлява със скалистите си стени, които се спускат, от стотици метри, почти отвесно над водата. Няма път, няма пътека, няма място, подходящо за излизане от водата. Дори да намерите място за тоалетна трябва да сте много внимателни, районът около язовира е осеян с мини и е особено опасно. И при все всичко това времето на това невероятно място може да се влоши за секунди. Е ако питате дали си заслужава? 100% ще отговорим положително.
Една не дотам значителна подробност е, че през този ден преминаваме от територията на Босна и Херцеговина на територията на Сърбия. Гранична проверка по реката няма, но е добре още на Вишеград да преминете през гранично пропускателния пункт.
След близо 11 часов гребен ден пристигаме до крайната точка. Река Дрина в Сърбия се разширява и плавно преминава в яз. Перушац. Необятните планински територии на юг от водоема са част от Национален парк Тара - диви, вековни, недостъпни гори и стръмни кристално чисти ручеи. Яз. Перушац е популярно място за туризъм и плаж през летните месеци - все пак сърбите си нямат море и се възползват от даденостите на района.
След този ден бяхме длъжни да се отдадем на отдих и заслужена вечеря на тераса край реката с традиционната сръбска скаричка. Бяхме си приготвили къмпинг оборудване и изпълнихме плана този ден да нощуваме на палатки. Къмпингът се намира до най-късата река в Сърбия - Врело. Тя извира от малка пещера и само след 500 метра се влива в Дрина посредством величествен водопад, който носи името на рекичката.

Още след 8 сутринта някой хора бяха готови за подвизи. Планът беше да направим гребен тур от стената на яз. Перушац до Байна баща. Разстоянието е около 15 км., но поради бързото течение нещата се случват за не повече от 2-3 часа. Ето защо решихме да оползотворим сутрешните часове с разходка в сърцето на парк Тара и в частност покрай яз. Заувине. Мястото се оказа приказно, но доста популярно за разходка през уикенда и естествено пренаселено. Отрази ни се добре да оставим динамиката и просто да се насладим на обяд в планината.
Динамиката беше на път да се завърне още следобеда на същия ден. От високите над 70 метра язовирни стена сутрин се изпискат огромни количества вода, която прави река Дрина доста различна. Потеглихме по реката, водени от нашите приятели от Грийн Беър, които правят турове със SUP. Още в началото пред на се появи впечатляващия водопад Врело, който доста бързо подминахме под влиянието на адреналина и еуфорията. Бързите води ни бутаха напред, прозрачността им ни позволяваше да видим дори дъното на 2-3 метра дълбочина.
Ненадейно пред нас се появи буреносен черен облак. Засвяткаха светкавици. Колегите с карбоновите гребла ненадейно изскочиха от реката и ние продължихме да се носим по течението на непознатата река. Припръска летен дъждец. После спря. Течението се успокои, ние бяхме щастливи, че вече виждахме пред нас забележителността на района, а именно дървената къщичка, построена на скала в средата на река Дрина. Точно там бе и финала на нашия тур. А мотела, който прекарахме нощта точно на 50 метра.